БЪЛГАРИЯ / ПРАВА И ВСЕКИДНЕВИЕ
ЛГБТ права в България през 2026 г., между дома и документа
Една двойка може да има общ адрес, общ бюджет и години общ живот, но да остане без общ статут пред държавата. В същото време съдебни решения от Страсбург и Люксембург променят отделни правила, а нови забрани навлизат в училищата. Българската картина не е нито застинала, нито подредена — тя се движи на различни скорости.
БЪЛГАРИЯ / 2026
Общият живот не се превръща автоматично в общ правен статут. Затова документът, институцията и точната процедура често решават повече от общото твърдение, че „има права“ или „няма права“.
Когато човек се връща в България след години в чужбина, обикновено носи със себе си повече от куфари. Носи документи, навици и отношения, които другаде са били част от всекидневието. За еднополова двойка това завръщане може да започне с неочакван въпрос: как се доказва тук семейство, което българското право не записва като семейство?
За транс човек разминаването може да е между начина, по който живее и е познат на околните, и данните в българските регистри. За ученик то е между нуждата да попита възрастен за тормоз или за собствената си идентичност и закон, който използва неопределени думи като „пропаганда“ и „популяризиране“. За човек, нападнат заради предполагаемата му сексуална ориентация, то е между това да разкаже какво точно е чул по време на нападението и надеждата този мотив действително да бъде разследван.
Това са различни ситуации, но имат обща причина. В България няма един ЛГБТ закон, който да подреди всичко: част от правата съществуват като ясни законови правила, други зависят от конкретно съдебно дело, а трети още чакат политическо решение. Затова общият отговор от типа „има права“ или „няма права“ не върши работа. Важен е конкретният въпрос: партньорство, гражданско състояние, училище, дискриминация, престъпление или защита от домашно насилие.
Общ живот без общ правен статут
Българската конституция определя брака като доброволен съюз между мъж и жена. Това обяснява защо две жени или двама мъже не могат да сключат граждански брак в страната. То обаче не обяснява защо законодателят не е създал друга форма, която да признава и защитава еднополовите двойки.
В България няма регистрирано партньорство или друг общ вътрешноправен статут за еднополови двойки. Няма един документ, който автоматично да подреди имуществени отношения, наследяване, представителство и останалите последици, които законът свързва с брака или с признатото семейно положение.
Това не означава, че хората нямат никакви инструменти. Завещание, пълномощно, договор или внимателно уредена съсобственост могат да решат отделни въпроси. Но сборът от частни документи не създава семейно положение и не възпроизвежда всички права, задължения и защити, които възникват по закон. Всеки документ има собствен обхват, форма и момент, в който може да бъде използван. При имот, наследство, медицинско решение или грижа за дете общото предположение „ние сме двойка, следователно това е достатъчно“ може да се окаже невярно.
Точно тази празнина стои в центъра на делото Коилова и Бабулкова срещу България. Две българки сключват брак във Великобритания през 2016 г., а в София отказват да впишат промяната в семейното положение на едната от тях. На 5 септември 2023 г. Европейският съд по правата на човека установява нарушение на правото им на зачитане на личния и семейния живот. Решението става окончателно на 5 декември същата година.
Съдът не задължава България да въведе еднополов брак. Изискването е по-точно: държавата трябва да създаде конкретна правна рамка, чрез която съюзът на еднополовите двойки да бъде признат и защитен. Формата остава въпрос на национален избор; липсата на каквато и да е работеща форма — не.
Спечеленото дело още не е закон
След окончателното решение започва друг, по-малко видим процес — изпълнението му. В план за действие от август 2024 г. българското правителство признава, че са необходими законодателни мерки, и посочва честите избори и политическата нестабилност сред причините за забавянето. През юни 2025 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа настоява за конкретни стъпки и ясен график.
Делото остава под надзора на Комитета на министрите. На заседанието си през септември 2026 г. Комитетът отново разгледа неизпълнението и за първи път изрично призова българските власти да обмислят временни правни механизми, които да защитят конкретното семейство, докато бъдат приети общите законодателни мерки. Властите трябва да действат „без по-нататъшно забавяне“ и да представят актуална информация до декември 2026 г. Закон за еднополовите двойки България все още няма.
Разликата има значение. Победата в Страсбург установява нарушение и задължение за промяна; тя не води автоматично до нови удостоверения в българските общини. Докато парламентът не създаде рамката, отделните двойки продължават да срещат стария проблем в конкретни процедури.
За българин, който живее в друга държава от ЕС и планира връщане със съпруга или партньора си, най-разумният подход е да раздели въпросите. Чуждестранният акт за брак може да бъде важен в определена процедура по правото на ЕС, например когато се разглеждат свободното движение и пребиваването. Това не означава, че същият документ автоматично поражда български брак или всички последици от семейното положение във вътрешното право.
При преместване въпросите се решават поотделно: пребиваване, адресна регистрация, имущество, наследяване, здравно представителство и документи на дете. Писменото запитване до съответната институция и запазеният отговор могат да спестят спор по-късно. При решение с дълготрайни последици е нужен съвет от български адвокат, който работи с действителните документи и обстоятелства, а не с общо обещание.
Училището вече говори с езика на забраната
Докато изпълнението на решението за семейното признаване се бави, през август 2024 г. парламентът приема промяна в Закона за предучилищното и училищното образование. Текстът забранява в системата на образованието „извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено“ на идеи и възгледи, свързани с т.нар. „нетрадиционна сексуална ориентация“ или с „определяне на полова идентичност, различна от биологичната“.
Законът добавя и собствено определение на „нетрадиционна сексуална ориентация“. То поставя извън „общоприетото“ и „българската правна традиция“ емоционалното, романтичното, сексуалното или чувственото привличане, което не е между лица от противоположни полове. Това не е неутрално описание на различни ориентации. То превръща една група хора и семейства в изключение още в самия език на закона.
Най-трудният практически въпрос е какво попада под широките глаголи в забраната. Може ли учител да обясни защо обида към гей ученик е тормоз? Може ли психолог да отговори честно на дете, което се страхува от реакцията на семейството си? Може ли в час да се обсъжда литературен герой, историческа личност или семейство с двама родители от един и същ пол? Текстът не дава прецизни граници за тези всекидневни ситуации.
Това не е само теоретична неяснота. На 3 юли 2026 г. Българската телеграфна агенция съобщи за твърдения на депутати, че филмов проект с ЛГБТИ+ тема, свързан с две софийски училища, нарушава закона. Това бяха политически твърдения, а не установено от съд нарушение. Но случаят показа как законът вече се използва като аргумент в публичен спор около културно съдържание, ученици и училищно пространство.
Международната критика също е конкретна. Експерти на ООН изпращат официално съобщение до българското правителство през октомври 2024 г. и поставят въпроси за правата на децата, достъпа до информация, образованието и здравето. През февруари 2025 г. Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ECRI) на Съвета на Европа заключава, че България не е изпълнила приоритетната препоръка да създаде работна група с участие на ЛГБТИ организациите и да разработи национална стратегия и план за действие. Според комисията училищната поправка прави тази препоръка още по-належаща.
Към 1 август 2026 г. законът е в сила и няма публикувано решение на Конституционния съд, което да го е обезсилило. Организацията „Действие“ съобщи, че по проект от октомври 2025 до септември 2026 г. подготвя конституционно дело и работи за отмяна на текста. Това е правна и обществена работа в ход, а не постановено решение или отменена забрана.
За родители, учители и ученици разликата между политическо обвинение и действително правно нарушение е съществена. При спор решават подробностите: кой е издал акта, какво точно забранява, на коя разпоредба се позовава и има ли ред за обжалване. Устно предупреждение в коридора и писмена заповед не са едно и също. Запазените съобщения и документи, заедно със специализирана правна помощ, дават повече сигурност от предпазливото приемане на най-широкото възможно тълкуване на закона.
Когато мотивът на нападението най-после има правно значение
Промяната в Наказателния кодекс от 2023 г. е пример за реална, но ограничена стъпка напред. Тя идва след убийството на 26-годишен студент по медицина през 2008 г. Нападателите го възприемат като гей и хомофобският мотив е установен в наказателното производство, но тогавашният закон не позволява този мотив да получи осезаемо отражение при правната оценка и наказанието.
На 14 юни 2022 г. Европейският съд по правата на човека постановява по делото Стоянова срещу България, че държавата не е дала адекватен отговор на този мотив и е нарушила правото на живот във връзка със забраната за дискриминация. Следват изменения в Наказателния кодекс, приети от парламента на 28 юли 2023 г. и влезли в сила през август.
Действащият кодекс включва мотива, свързан със сексуалната ориентация, при точно определени престъпления: убийство, телесна повреда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода и унищожаване или повреждане на имущество. Отделна разпоредба се отнася до публично подбуждане към извършване на престъпление, когато самото подбуждане е мотивирано от расистки, ксенофобски или свързани със сексуалната ориентация подбуди.
Това е повече от символична промяна. Ако при нападение извършителят използва думи, които разкриват хомофобски мотив, тази информация вече може да е важна за квалификацията на деянието. Същото важи за избора на жертва, предходни съобщения, публикации или други обстоятелства, които показват защо е извършено престъплението.
Границите на реформата обаче трябва да се назоват също толкова ясно. Тя не превръща всяка обидна реплика в отделно престъпление от омраза и не създава изчерпателна забрана на всички форми на език на омразата. В изброените разпоредби е посочена сексуалната ориентация, но не и половата идентичност, изразяването на пола или половите характеристики. Затова не може коректно да се твърди, че България вече има цялостна наказателноправна защита за всички ЛГБТИ хора.
При инцидент решават подробностите: думите на извършителя, мястото и часът, имената на свидетели, камерите наоколо, запазените съобщения, снимки и медицински документи. Когато предполагаемият мотив е изрично отразен в сигнала, той не остава извън първоначалния запис. При непосредствена опасност или спешен случай номер 112 е денонощен и безплатен. Нищо от това не гарантира изхода на разследването, но важните факти остават в документа.
При дискриминация правният път е друг. Законът за защита от дискриминация посочва сексуалната ориентация сред защитените признаци, а Комисията за защита от дискриминация разглежда жалби и може да установява нарушения и да налага предвидените мерки. Отказът да бъде предоставена услуга или неблагоприятното третиране на работа не е автоматично наказателно престъпление, както и нападението не се изчерпва с административна жалба за дискриминация. Изборът на процедура зависи от фактите; понякога са възможни няколко различни пътя.
„Шипова“ отвори врата, но не премахна съдебния праг
Големият обрат през 2026 г. дойде в юридическото признаване на пола. Предисторията е тежка. През февруари 2023 г. Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд приема тълкувателно решение, според което българското материално право не предвижда съдът да допусне промяна на данните за пола, името и единния граждански номер на транс човек. На практика това затваря път, който български съдилища са използвали в продължение на години.
На 12 март 2026 г. Съдът на Европейския съюз постанови решението си по делото Шипова, C-43/24. Случаят засяга българска гражданка, която е упражнила правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка и иска да бъдат променени полът, имената и единният граждански номер, вписани в българските регистри и в акта ѝ за раждане.
Съдът реши, че правото на ЕС не допуска национална уредба, която блокира такава промяна за гражданин в тази ситуация. Националният съд трябва да осигури пълното действие на правото на Съюза и при необходимост да не приложи противоречащо му вътрешно тълкуване, включително ако то стъпва върху решение на конституционна юрисдикция.
Обхватът е конкретен: решението свързва защитата с гражданството на ЕС и вече упражненото право на свободно движение и пребиваване. То не въвежда с един замах универсален режим за самоопределяне във всички български случаи. Не създава и готова административна процедура, при която всеки може просто да подаде декларация и да получи нови документи.
Само четири месеца по-късно отражението се видя и в българската съдебна практика. С Решение № 489 от 16 юли 2026 г. и Решение № 50002 от 21 юли 2026 г. състави на Върховния касационен съд приложиха Шипова и допуснаха промени в конкретни производства. Решенията са окончателни и показаха, че общата забрана от 2023 г. не може да спре случаите, в които се прилага правото на ЕС.
И тук детайлът е важен. ВКС продължава да разглежда доказателствата по всеки случай и говори за медицински критерий и за „сериозно и непоколебимо решение“ на молителя. Съдът отхвърля изискването за предварителна хирургична операция, но не заменя съдебната оценка с проста административна процедура. Към 1 август 2026 г. нов общ закон, който да дава еднакъв и предвидим ред за всички транс хора в България, няма.
За човек, който се връща от друга държава членка, документалната следа може да е решаваща: доказателства за пребиваване и упражнено свободно движение, чуждестранни и български документи за самоличност, актове за гражданско състояние и относимите доказателства по конкретния случай. Това не е списък, който гарантира успех. Той показва защо ранната консултация с адвокат, запознат с Шипова и решенията на ВКС от юли 2026 г., е по-полезна от предположението, че европейското решение автоматично е променило регистъра.
Следващият спор е за защита от домашно насилие
Липсата на признат партньорски статут не остава само в семейното право. През април 2026 г. Окръжният съд в Габрово отправи до Съда на ЕС въпроси по делото Хрилерова, C-279/26. Поводът е молба за защита от домашно насилие, отхвърлена като недопустима, защото според приложеното тълкуване еднополовата интимна връзка или фактическото съжителство не попадат сред изчерпателно изброените отношения по българския закон.
Съдът на ЕС е попитан дали това изключване е съвместимо с Директива 2024/1385 за борба с насилието над жени и домашното насилие и с Хартата на основните права. Преюдициалното запитване е подадено на 2 април и е публикувано в Официалния вестник на ЕС на 6 юли 2026 г.
Към 1 август 2026 г. решение по съществото на спора няма. Самият въпрос не е отговор, а образуваното дело не е завършена реформа. Не може да се обещае, че Съдът ще постанови определен резултат, нито че българският закон вече е променен. Но случаят прави видима една сериозна последица от правната невидимост: ако законът разпознава насилието само в определен модел на семейство или партньорство, човек може да бъде изключен от специалната защита, точно когато се опитва да я получи.
При непосредствено насилие никой не бива да чака европейско дело: спешната помощ и конкретната правна консултация идват първи. Хрилерова е дело, което си заслужава да се следи, но не и вече спечелена защита, която може да се обещае на пострадал човек.
Статистиката описва решения, които хората вземат всеки ден
Правните промени се разбират по-добре, когато се види защо са нужни. Проучването на Агенцията на ЕС за основните права сред ЛГБТИК хора, проведено през 2023 г. и публикувано през 2024 г., показва не общото мнение на цялото население, а опита на отговорилите от България.
Три четвърти от тях казват, че често или винаги избягват да се държат за ръка с партньор от същия пол на публично място. Четиридесет и шест процента избягват определени места от страх да не бъдат нападнати. Петдесет процента са преживели дискриминация в поне една от изследваните области през предходната година, а 28% съобщават за дискриминация на работа или при търсене на работа. Сред учениците 55% крият, че са ЛГБТИК, а едва 21% казват, че училището им подкрепя хора като тях.
Тези числа не означават, че всички улици, институции и семейства в България са еднакви. Не могат да предскажат какво ще се случи на конкретен човек. Те показват колко често видимостта се превръща в пресмятане: безопасно ли е да спомена партньора си, ще бъде ли чут мотивът при сигнал, може ли детето ми да говори с учител, ще съвпаднат ли документите ми на гишето?
Ориентация без фалшиви обещания
За българите в страната, за хората, които се връщат от чужбина, и за посетителите най-полезно е да не смесват различните правни режими.
- Партньор или чуждестранен брак. Всяка процедура има свои изисквания, а писменият отговор от компетентната община или администрация тежи повече от устно уверение. Признаване за една цел не действа автоматично за всички останали.
- Имущество, наследяване или представителство. Частноправните документи могат да уредят отделни отношения, но не създават общ семеен статут. Формата и съдържанието им са работа за специалист.
- Данни за пола. Решаващо е дали фактите включват упражнено свободно движение в ЕС, а цялата документална история е в основата на всяко производство. Шипова и решенията на ВКС са важни, но пътят остава съдебен и зависи от конкретния случай.
- Дискриминация. Отказът, кореспонденцията и имената на свидетели са основните доказателства. Комисията за защита от дискриминация е специализираният държавен орган, а сроковете, доказателствата и възможният съдебен път зависят от случая.
- Престъпление или непосредствен риск. При спешност номерът е 112. Колкото по-точно е описано случилото се, толкова по-малка е вероятността думите или действията, които сочат мотив, свързан със сексуалната ориентация, да останат извън протокола. Подкрепа идва и от консулските служби, адвокатите и организациите с правна програма.
Това не е карта на „сигурни“ и „несигурни“ места. Такава карта би била подвеждаща: обстановката се променя, преживяванията са различни, а институционалният отговор не може да бъде обещан предварително. Полезната ориентация започва с точния въпрос, писмения документ и ясно разграничение между действащ закон, постановено съдебно решение и дело, което още чака своя отговор.
Промяната се измерва на гишето, не само в съдебната зала
България през 2026 г. дава противоречиви сигнали. След Стоянова законът най-после назова хомофобския мотив при няколко тежки престъпления. След Шипова Върховният касационен съд започна отново да отваря пътя за промяна на документи в случаи, обхванати от правото на ЕС. В същото време еднополовите двойки още нямат общ правен статут, а училищният закон създава нова несигурност около самия разговор за ориентация и полова идентичност.
Съдебните победи са важни, защото променят границата на възможното. Но всекидневното право се усеща другаде: когато служителят приеме документа без унизителен спор; когато партньорът не трябва да доказва общия си живот отначало пред всяка институция; когато учителят може да спре тормоза, без да се страхува, че е прекрачил неясна забрана; когато мотивът на нападение влиза в протокола, а не остава извън него.
Следващите месеци могат да донесат решения: новия отчет на България пред Комитета на министрите по Коилова и Бабулкова до декември, развитие по Хрилерова, нови решения след Шипова или политически опит за промяна на училищния закон. Докато това не се случи, честният прочит е по-сложен от лозунг. Има пробиви, има отстъпления и има много хора, които продължават да плащат цената на разстоянието между едно европейско решение и работещото правило у дома.
Видимостта започва от малките неща
Правата се пишат в закони и съдебни решения, но оживяват навън: в ръката на партньора на спирката, в значката на раницата, в дъговите тениски и аксесоари от прайд колекцията на ADDICTED, които се носят не само през юни. Всеки такъв жест казва, че общността е тук.
